Чарлз Дикенс( пълно име Чарлз Джон Хъфам Дикенс, на английски: Charles John Huffam Dickens) е роден в Портсмут, Англия, на 7 февруари 1812 г., родителите му са Джон и Елизабет Дикенс. Той е второто от осем деца. Майка му е прислуга в Кралският двор, а неговият баща е работил като чиновник за Военноморският флот. Джон Дикенс, е хвърлен в затвора за дългове, когато Чарлз още млад. Чарлз Дикенс отива да работи във ваксаджииски склад където лепи етикети на боя за обувки, управляван от роднина на майка му, когато той бил на дванадесет години, а работата в онези трудните времена и бедността му повлияват дълбоко. Той разказва по-късно за този си опит в полу-автобиографичният роман "Дейвид Копърфийлд". По подобен начин, загрижеността за социалната справедливост и реформи, които се появяват по-късно в творбите му се коренят в суровите условия на работа и опит в онзи склад.
Като младо момче, Чарлз Дикенс е бил изложен на много художествени и литературни произведения, които са позволили на въображението му да расте и да се развива значително. Той е силно повлиян от историите, които бавачката му е разказвала и от многото си посещения на театър. Освен това, Дикенс обича и да чете. Сред любимите му произведения са "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес, Том Джоунс от Хенри Фийлдинг, и Хиляда и една нощ, всички от които са живописни романи, съставени от поредица от слабо свързани приключения. Този формат без съмнение играе роля в идеята на Дикенс "да сериализира" бъдещите си произведения.
Дикенс напуска ваксаджииската фабрика след освобождаването на баща му от затвора, и продължава образованието си в академията Уелингтън Хаус . Въпреки че е имал непълно официално образование, Дикенс е бил в състояние да се научи да стенографира и да започне кариера като журналист. На шестнадесет години, Дикенс започва работа като съдебен репортер, и скоро след това се присъединява към персонала на "A Mirror of Parliament", вестник, който докладва за решенията на Парламента. През това време Чарлз продължава да чете жадно в Британската библиотека, и да експериментира с актьорството и с режисирането на самодейни театрални представления. Актьорският опит ще се отрази на работата му през целият му живот - той е известен с това, че изиграва героите за които пише пред огледалото и после се описва като герой в проза в своите романи.
Дикенс бързо се превръща в разочарован от политиката младеж, развива интерес в социалната реформа и започва да допринася за радикалният вестник The Sun. Въпреки, че основната му дейност се състои в писане на романи, той продължава журналистическата си работа до края на живота си, като редактор на The Daily News, Household Words, и All the Year Round. Неговите връзки с различни списания и вестници, като политически журналист му дават възможност да започне издаването на собствените си творби в началото на кариерата си. Той ще напише петнайсет романа. (последният, "Мистерията на Едуин Друуд, остава незавършен поради неговата смърт.)
В рамките на няколко години, той преживява истински успех и се счита като един от най-успешните автори на своето време, с приблизително един от всеки десет души във Викторианска Англия жадно четящ и следящ неговите писания. През 1836 г. Дикенс също се жени за Катрин Хогарт, дъщерята на негов колега в неговия вестник. Двойката има десет деца, преди раздялата им през 1858 година.
Творбите "Оливър Туист" и "Никълъс Никелби", публикувани в месечни издания, отразяват разбирането на Дикенс за по-нисшите социални класи, както и неговия гений в комедията. През 1843 г. Дикенс публикува една от най-известните си творби, "A Christmas Carol". Неговото разочарование от икономическите събития в света е ясно изразено в тази творба, в която той обвинява за многото злини на обществото мания на хората за печелене на пари и придобиване на статут, въз основа на парите.
Неговите пътувания в чужбина през 1840, първо в Америка, а след това и в Европа, отбелязват началото на нов етап в животът на Дикенс. Неговите творби стават по-дълги и по-сериозни. Във "Дейвид Копърфийлд" (1849-50), читателите намират същите недостатъци на света, които Дикенс е открил като младо момче. Дикенс публикува някои от най-известните си романи, включително "Приказка за два града" и "Големи очаквания" в собствените си седмични периодични издания.
Здравето на Дикенс започва да се влошава през 1860. През 1858 г. в отговор на нарастващата си слава, той започва публични четения на произведенията си. Това оказва голямо физическо натоварване върху него. Изключително печеливши и популярни, но физически натоварващи и изтощаващи неговото здраве, поредицата от четения в Америка през 1867-68 ускоряват неговият физически здравословен упадък, и той се срива по време на едно четене за "сбогом" в Англия.
На 9 юни 1870 г., Чарлз Дикенс почива. Той е погребан в "Ъгълът на на поетите" на Уестминстърското абатство. Въпреки, че оставя "Мистерията на Едуин Друуд" недовършен, той вече е написал петнадесет значителни романи и безброй по-къси разкази. Неговото наследство е ясно отличимо и установено. По уникален начин, Дикенс посочва недостатъците на обществото в условията на ослепителна алчност за пари и пренебрегване на по-ниските класове на обществото. Чрез неговите книги, ние трябва да разберем добродетелите на любящото сърце и удоволствията на дома в един грешен и жестоко безразличен свят. Сред английските писатели, по отношение на неговата слава и обществеността на своите герои и истории, той е на второ място след Уилям Шекспир.
0 коментара